Николай Рьорих. „Знамето на Мира“. Нива, 1935 година

Детайли

Категория: Публикации от и за Рьорих в българската периодика от 30-те години на ХХ век

Николай Рьорих. Знамето на мира // в. „Нива“, брой 35, 6 декемврий 1935.

Знамето на мира

Човечеството се бори по различни пътища за мир. И всеки съзнава в душата си, че тази строителна работа е истинското пророчество на нашата ера. С това, разбира се, не хармонизират споровете за сравнителните качества на различните снаряди или за възможностите да се заменят оръдията на два броненосци с един параход от най-новия тип. Обаче, ще считаме и тези спорове предварителни стъпки към онзи велик мир, който ще настъпи благодарение на укротяването на войнствените инстинкти на човечеството с бляскавите и радостни творения на духа.

Но остава, обаче, факта че с една бомба от тези оръдия могат да унищожат най-великите съкровища на изкуството и науката така успешно, като да се унищожи и цяла флота. Ние оплакахме загубата на библиотеката в Лувена, незаменимата красота на Реймската катедрала; ние помним прекрасните съкровища на частните колекции, които загинаха във време на световните раздори. Обаче, не искаме да напишем на тях думи на ненавист; ще кажем просто: „Унищожени от човешките грешки и създадени отново от човешката надежда“. Толкова много от заблудите в една или друга форма могат да се повтарят и други още ценни постижения на човечеството да се подхвърлят на опасността да бъдат унищожени.

Против такива невежествени грешки ние трябва незабавно да вземем мерки. Ако такива стъпки да са въобще още преждевременни за пълното самоохранение, то все пак някои полезни мерки могат да бъдат предприети вече. Никой не смее да отрече, че знамето на Червения кръст се оказа неизмерима ценност в подобен смисъл и заедно с това то напомня на света за хуманност и състрадание.

По тази причина планът за Пакта на международния мир, който би защитавал всички съкровища на изкуството и науката посредством Международното знаме, е образуваният музей на името на Рьориха, за представянето му на чуждите държави с посредничеството на Америка. Целта на този проект, който бе представен в Държавния департамент и Министерството на чуждестранните дела в Съединените щати в Америка, е да предотврати повтарянето на жестокостите на последната война над катедралите, музеите, библиотеките и други вечни паметници на творчеството на минали поколения.

Главното намерение на този проект е да създаде знаме, което, вдигнато над музеи, катедрали, библиотеки, университети и каквито и да било други културни центрове, да бъде уважавано като международна територия. Планът за проектирания музей на името на Рьорих е съставен съгласно кодекса на международното право от д-р Шклявер, доктор по международно право и политически науки при Парижкия университет, лектор при Института за международни висши науки, почетен съветник при Музея на името на Рьориха.

Съгласно съставен от него параграф първи от пакта:

„Образователните, художествените и научни мисии, персонала, имуществото и колекциите на такива учреждения и мисии ще се считат неутрални и като такива ще бъдат покровителствани и уважавани от воюващите“.

„Покровителството и уважението по отношение на споменатите учреждения и места навсякъде ще бъдат подчинени на Върховната власт на Висшия договор на страните, без никакво различие по отношение на държавната принадлежност на което и да е отделно учреждение и мисия“.

Когато идеята за международното културно знаме бе първоначално предложена, нас не ни учуди, че тя бе приета единодушно и с ентусиазъм. Когато се обърнахме към нашия почетен съветник д-р Шклявер, молейки го да обработи тази идея в международна формула, ние получихме не само превъзходно съставен проект на международно съглашение, но също множество писма, изразяващи общата симпатия. Това международно знаме за спасяване на красотата и науката в никой случай не може да намали чиито и да било интереси и не може да даде повод за каквито и да било недоразумения.

Напротив, то издига всемирното значение на еволюционните открития така, като че ли човешките съкровища са били отново създадени и с това ние изцяло се издигаме много по пътя на прогреса и мира. И с това разбиране творческото стремление към мир става по действително. Повече от всичко друго този пазител на мира напомня на всички за необходимостта да се остави следа от културните съкровища на световните летописи. Това не е мъчно и в много страни е вече изпълнено макар и да има непълноти и всеки придобив в това отношение трябва да бъде поздравен.

Както знамето на Червения кръст не се нуждае от обяснение дори и на най-некултурния така и новото знаме, този пазач на културните съкровища, говори само за себе си. Така просто е да се обясни даже и на дивака важността и правото на самозащита на изкуството и на науката.

Не е случайност, че идеята се породи в С.А.Щ. Благодарение на географическото си положение САЩ най-малко от всички се нуждаят от покровителство, и така, това предложение изхожда от страни, чийто собствени художествени съкровища се намират в особена безопасност без користолюбие, показвайки с това още повече, че това знаме е емблема на мира не само за една страна, но за цивилизацията изобщо.

Знамето на този проект има три цвята[1], в средата кръг на бяло поле, като символ на вечност и единогласие.

Макар и да не знам, кога ще може да се развее това знаме над всички световни културни учреждения, семето е вече посято и неговите кълнове бързо растат и то е привлякло вече много велики умове, разпространявайки чувството на покой и добра воля между хората.

Наистина, днес стана особено необходимо да се вземат подобаващи мерки, за да се запази великолепното наследство на нашето минало за славното потомство. И това може да стане само, ако всички държави се задължат да пазят творенията на културата, които по същество принадлежат не на една, която и да е било нация, а на целия свят. По този път ние ще можем да направим следната стъпка, пълна с жизненост за всемирната култура и покой.

Николай Рьорих 

Превела З. Гекова