Николай Райнов. „Изкуството и войната“. Родно изкуство“, 1940 година

Детайли

Категория: Публикации от и за Рьорих в българската периодика от 30-те години на ХХ век

Николай Райнов. Изкуството и войната // в. „Родно изкуство“ брой 1, 1940. 

ИЗКУСТВОТО И ВОЙНАТА 

Най-великият художник на нашето време, Николай Рьорих, е съставител на прочутия договор („пакт Рьорих“), с който много държави се задължиха да издигнат, във време на война, „знамето на мира“ над всички културни институти и художествени паметници (църкви, музеи, библиотеки, университети, академии и др.). Този факт говори достатъчно за отношението на изкуството към войната.

Изкуството създава – а войната разрушава. Те са взаимни врагове. Антуан Гро, най-даровитият военен живописец на всички времена и народи, в най-хубавата си картина – „Наполеон на бойното поле при Ейлау“ е изразил неподражаемо трагичното във войната, и възмущението на пълководеца от варварската кланица сякаш Наполеон казва на всички победители, които историята познава: „Горко ви, безумци! Вашите кървави тържества сеят над човечеството мрак и покриват земята с трупове. Вие връщате с хиляди години назад общочовешката култура“.

И други, освен Гро, са изразявали своето възмущение от войната – най-страшния белег на диващина, що носи още човечеството: Верещагин, Щук, Гойя, Веласкес, Колвиц, Грос, Долше.

Няма човек със сърдце, който да не споделя дълбоко това възмущение на великите художници. Земята се превръща на пепелище, гробница и пустиня за личната облага на ония неколцина, които произвеждат оръжия, и които еднички имат полза от братоубийството на народите.

Васерман изобразява Александра Македонски как умира жалко на Изток, след като е превзел света. Историците разказват за гибелта на много народи, които са си оспорвали властта над земята: асирийци, римляни, хуни, вандали.

Цар Симеон е велик не с победите си, а с книжнината, която е закрилял. Юлий Цезар има едничка заслуга: че е разказал за галската война, а не че е водил тази война. Не е подвиг да изпълниш пространството с кървави вопли и да разориш земята с гранати: на такава нива няма нищо друго да се роди, освен твоя собствен позор. Смешна е борбата на народите, които си оспорват земята, принадлежаща на Бога. Всеки исторически атлас ще ни покаже, колко е била менлива тая власт. В сравнение с вечността, която е възраст на света, и най-продължителното царство е еднодневка.

Изкуството твори за вечността. То насища вселенските простори с идеи, образи и вдъхновени преживелици, които ничий меч няма да унищожи. А имената на завоевателите ще останат  в списъка на международните злосторници: имена, за които никое мастило не е достатъчно черно.

Що е Тамерлан в сравнение с Рембранда, или Наполеон – в сравнение с Тинторетто? Нека си спомним Карла V, който – след толкова войни – се смирено навежда, за да вдигне четката на Тициано и да му я подаде.

Този жест е най-великият, що е направил някога владетел.

Проф. Николай Райнов