• 1
  • 2
  • 3
Prev Next

В памет на първия Президент на Международния Център „Рьорих“ Генадий Михайлович Печников

В памет на първия Президент на Международния Център „Рьорих“ Генадий Михайлович Печников

На 27 април 2018 година завърши своя земен път първият Президент на Международния Център "Рьорих" Генадий Михайлович Печников. Публикуваме текста в памет на Г.М. Печников от колектива на Международния Център...

Изложба „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Силистра

Изложба „Пактът Рьорих. История и съвременност“ в Силистра

В Силистре, в древнем болгарском городе на Дунае, 5 апреля 2017 года открылась выставка Международного Центра Рерихов «Пакт Рериха. История и современность». Выставка представлена в Художественной галерее Силистры (с 5...

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международния Център "Рьорих“

Открито обръщение от участниците в извънредното общо събрание на Международната неправителствена организация „Международен Център Рьорих“ към Президента на Руската Федерация (РФ), Правителството на РФ, ръководството на Федералното събрание на РФ,...

Николай Райнов. „Изкуството и войната“. Родно изкуство“, 1940 година

 

 

Николай Райнов. Изкуството и войната // в. „Родно изкуство“ брой 1, 1940. 

ИЗКУСТВОТО И ВОЙНАТА 

Най-великият художник на нашето време, Николай Рьорих, е съставител на прочутия договор („пакт Рьорих“), с който много държави се задължиха да издигнат, във време на война, „знамето на мира“ над всички културни институти и художествени паметници (църкви, музеи, библиотеки, университети, академии и др.). Този факт говори достатъчно за отношението на изкуството към войната.

Изкуството създава – а войната разрушава. Те са взаимни врагове. Антуан Гро, най-даровитият военен живописец на всички времена и народи, в най-хубавата си картина – „Наполеон на бойното поле при Ейлау“ е изразил неподражаемо трагичното във войната, и възмущението на пълководеца от варварската кланица сякаш Наполеон казва на всички победители, които историята познава: „Горко ви, безумци! Вашите кървави тържества сеят над човечеството мрак и покриват земята с трупове. Вие връщате с хиляди години назад общочовешката култура“.

И други, освен Гро, са изразявали своето възмущение от войната – най-страшния белег на диващина, що носи още човечеството: Верещагин, Щук, Гойя, Веласкес, Колвиц, Грос, Долше.

Няма човек със сърдце, който да не споделя дълбоко това възмущение на великите художници. Земята се превръща на пепелище, гробница и пустиня за личната облага на ония неколцина, които произвеждат оръжия, и които еднички имат полза от братоубийството на народите.

Васерман изобразява Александра Македонски как умира жалко на Изток, след като е превзел света. Историците разказват за гибелта на много народи, които са си оспорвали властта над земята: асирийци, римляни, хуни, вандали.

Цар Симеон е велик не с победите си, а с книжнината, която е закрилял. Юлий Цезар има едничка заслуга: че е разказал за галската война, а не че е водил тази война. Не е подвиг да изпълниш пространството с кървави вопли и да разориш земята с гранати: на такава нива няма нищо друго да се роди, освен твоя собствен позор. Смешна е борбата на народите, които си оспорват земята, принадлежаща на Бога. Всеки исторически атлас ще ни покаже, колко е била менлива тая власт. В сравнение с вечността, която е възраст на света, и най-продължителното царство е еднодневка.

Изкуството твори за вечността. То насища вселенските простори с идеи, образи и вдъхновени преживелици, които ничий меч няма да унищожи. А имената на завоевателите ще останат  в списъка на международните злосторници: имена, за които никое мастило не е достатъчно черно.

Що е Тамерлан в сравнение с Рембранда, или Наполеон – в сравнение с Тинторетто? Нека си спомним Карла V, който – след толкова войни – се смирено навежда, за да вдигне четката на Тициано и да му я подаде.

Този жест е най-великият, що е направил някога владетел.

 

Проф. Николай Райнов