МОСКВА. Повече от тридесет изтъкнати деятели на културата, науката и обществени дейци написаха Открито писмо в защита на неправителствения Музей „Н. К. Рьорих” на Международния център „Рьорих” (Знаменский М. переулок, 3/5) в руската столица, написа историкът, кинематографист и писател Николай Сологубовски (Nikolay Sologubovsky) в сайта change.org. От българска страна обръщението е подписано от художника акад. Светлин Русев и от проф. Емилия Василева от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и чуждестранен член на Руската академия на образованието.

Значението на културното наследство на великия руски художник Николай Рьорих (1874-1947) е огромно и това се признава в много страни по света. То включва над 7 000 картини, десетки литературни, научни и философски трудове, пише в своята статия Сологубовски. Безценен принос за руската и световна съкровищница на културата са миротворческите и хуманистични идеи на Николай Рьорих. Академик Дмитрий Лихачов (1906-1999) нарича Николай Рьорих „подвижник на културата от световен мащаб”, а министърът на Културата на Руската Федерация А. А. Авдеев казва за него: „един от най-големите хуманисти на ХХ век”.

Като разбира изключителното значение на наследството на Н. К. Рьорих за страната, ръководството на СССР през 1989 г. подкрепя инициативата на неговия по-малък син Святослав (1904-1993) да предаде безвъзмездно наследството от Индия в Русия за създаването в Москва на Музей „Н. К. Рьорих”. Приети са двете основни условия на Святослав Рьорих: музеят трябва да има неправителствен статут и да бъде настанен в имението „Лопухини”. Съответните гаранции от страна на правителството са потвърдени документално. Синът на именития художник създава Международния център „Рьорих” (МЦР), който трябва да има като своя основа недържавния Музей „Н. К. Рьорих” и завещава на МЦР принадлежащата му част от наследството на своите родители.

 

 Но, оказва се, високите достижения не могат да служат като гаранция за безопасно и стабилно съществуване на обществения (неправителствен) музей в Русия, обобщава Николай Сологубовски. Понастоящем Музеят е на границата да прекрати своето съществуване:

- Министерството на културата, ръководено от В. Р. Медински, се стреми да изземе от МЦР наследството на семейство Рьорих, като разруши по този начин и самия недържавен Музей;

- Департаментът по въпросите на собствеността на град Москва в течение на много години отлага решаването на въпроса за предоставяне на преференции на МЦР при наема на имението „Лопухини”, където е разположен Музеят, и като следствие дългът по плащанията сега е 24 млн. RUB (около 600 хил. EUR);

- меценатът на Музея е лишен от възможност да оказва помощ и Музеят остана без средства за съществуване.

 

Призоваваме всички, които не са равнодушни, да се присъединят към нашето обръщение и да го разпространят сред своите приятели и познати. Със съвместни усилия ние ще съхраним Музея „Н. К. Рьорих” за културата на Русия и на целия свят!, завършва известният публицист.

Петицията до руския президент е подписана от личности като: докторът на физико-математическите науки (д.ф.м.н.) проф. Георгий Фурсей - вицепрезидент на Руската академия на естествените науки (РАЕН) и президент на международната Лига за защита на културата; проф. Олег Кузнецов - президент на РАЕН и президент на Международния университет на природата, обществото и човека (Дубна); от главния диригент на Академическия симфоничен оркестър на Санктпетербургската държавна филхармония „Дмитрий Шостакович” Юрий Темирканов; акад. Евгений Челишев, действителен член на Руската академия на науките (РАН) и съпредседател на научния съвет на РАН по изучаването и опазването на културното и природното наследство; академик на РАЕН проф. Павел Флоренски, академик на Международната славянска академия на науките и изкуствата; чл.-кор. на РАН Алексей Яблоков, председател на фракцията „Зелена Русия”;проф. Сергей Доренски от Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски”;Александър Некипелов, академик на РАН, председател на съвета на директорите на ОАО НК „Роснефт”; Гари Попов, академик на РАН, директор на Научноизследователския институт по приложна механика и електродинамика; Александър Чучалин, академик на Руската академия по медицински науки (РАМН), главен терапевт на Русия; Сажи Умалатова, председател на руската политическа партия на Мира и Единството; проф. Шагдарин Бира, академик на Монголската академия на науките, директор на Дом-музей „Рьорих” в Улан-Батор;проф. Валентина Тугужекова, директор на Хакаския научно-изследователски институт на езика, литературата и историята; проф. Христо Тахчиди, член-кореспондент на РАН, доктор на медицинските науки, заместник-ректор на РНИМУ „Н.И.Пирогов; летецът-космонавтд.ф.м.н. Георги Гречко, академик на Международната академия на астронавтиката и др.

Пълният списък на подписалите Петицията, както и Отвореното писмо до руския президент Владимир Путин, можете да прочетете тук (на български език).

До публикуването на горния текст, Петицията беше подписана от 73 021 души.